Jun 1, 2004, 6:45 PM

Последен танц

  Poetry
1.8K 0 1
Танцуваме - аз, ти и тъмата,
ръцете студени - няма искри.
Стъпваме бавно - пищи самотата
безмълвно в сърца, в обеднели души.

Танцуваме - аз, ти и съдбата,
очите угаснали - липсва живец.
Музика страстна - горчи тишината
плетейки последен, прощален венец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Габи, аз гледам да се ограничавам малко в писането на коментари и затова не коментирам толкова активно.
    За Найден и неговоте произведения мога да кажа само хубави неща, каквито вече много пъти съм казвал макар че започва да звучи тенденциозно но което си е истина истина си е.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...