11 ene 2008, 19:41

Последен танц

  Poesía
740 0 5

               ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

Лазурна нощ се спуска в тишината.

Небето се обсипва със звезди.

И две тела,  опрени до брезата,

отронват мисли, пълни със сълзи.

Два силуета търсещи утеха -

до вчера  толкоз истински били.

Остават днес без звездната пътека

на своите жадувани мечти.

Докосват се ръцете, но неволно,

а устните безмълвни се корят.

Дори прекрасното небе просторно

не позволява в танца да горят.

Танцуват, ала ритъмът на танца

не ги дарява с истинската жар,

в която плува гордо реверансът

на приказния, буйния пожар.

Последен танц, последната прегръдка...

последна, неизказана вина.

Последен танц, последната милувка -

душите са заключена врата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...