11 ene 2008, 19:41

Последен танц

  Poesía
748 0 5

               ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

Лазурна нощ се спуска в тишината.

Небето се обсипва със звезди.

И две тела,  опрени до брезата,

отронват мисли, пълни със сълзи.

Два силуета търсещи утеха -

до вчера  толкоз истински били.

Остават днес без звездната пътека

на своите жадувани мечти.

Докосват се ръцете, но неволно,

а устните безмълвни се корят.

Дори прекрасното небе просторно

не позволява в танца да горят.

Танцуват, ала ритъмът на танца

не ги дарява с истинската жар,

в която плува гордо реверансът

на приказния, буйния пожар.

Последен танц, последната прегръдка...

последна, неизказана вина.

Последен танц, последната милувка -

душите са заключена врата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...