Последен танц
ПОСЛЕДЕН ТАНЦ
Лазурна нощ се спуска в тишината.
Небето се обсипва със звезди.
И две тела, опрени до брезата,
отронват мисли, пълни със сълзи.
Два силуета търсещи утеха -
до вчера толкоз истински били.
Остават днес без звездната пътека
на своите жадувани мечти.
Докосват се ръцете, но неволно,
а устните безмълвни се корят.
Дори прекрасното небе просторно
не позволява в танца да горят.
Танцуват, ала ритъмът на танца
не ги дарява с истинската жар,
в която плува гордо реверансът
на приказния, буйния пожар.
Последен танц, последната прегръдка...
последна, неизказана вина.
Последен танц, последната милувка -
душите са заключена врата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
