Последен танц!
прегърнати и забравени от бога бяхме ти и аз.
Нежно ни обсипваше с ферерия от пъстър огън,
тази лунна и някак си странна вечер, в която
ти и аз бяхме по-истински от всякога.
Ти и аз бяхме толкова истински и толкова влюбени,
че никой от присъстващите не пожела да ни раздели,
защото бяхме толкова истински влюбени един в друг.
Ала ти и аз знаехме, че това е нашият последен танц.
Всички заминаха си след полунощ и само ти и аз,
прегърнати един в друг, продължихме тази магия.
Ти и аз знаехме единствено, че любовта си отива,
в тази последна и толкова красива вечер, защо ли?
Притиснах те силно към мен,
за да не може никога да се изплъзнеш от моята власт.
А ти се вкопчи в мен,
за да не може никой и никога да ни раздели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пацо Танчев Todos los derechos reservados