26.05.2008 г., 10:40

Последен танц!

724 0 0
И тази нощ ти и аз танцувахме сред звездите,
прегърнати и забравени от бога бяхме ти и аз.
Нежно ни обсипваше с ферерия от пъстър огън,
тази лунна и някак си странна вечер, в която
ти и аз бяхме по-истински от всякога.

Ти и аз бяхме толкова истински и толкова влюбени,
че никой от присъстващите не пожела да ни раздели,
защото бяхме толкова истински влюбени един в друг.
Ала ти и аз знаехме, че това е нашият последен танц.

Всички заминаха си след полунощ и само ти и аз,
прегърнати един в друг, продължихме тази магия.
Ти и аз знаехме единствено, че любовта си отива,
в тази последна и толкова красива вечер, защо ли?


Притиснах те силно към мен,
за да не може никога да се изплъзнеш от моята власт.
А ти се вкопчи в мен,
за да не може никой и никога да ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....