26 мая 2008 г., 10:40

Последен танц!

726 0 0
И тази нощ ти и аз танцувахме сред звездите,
прегърнати и забравени от бога бяхме ти и аз.
Нежно ни обсипваше с ферерия от пъстър огън,
тази лунна и някак си странна вечер, в която
ти и аз бяхме по-истински от всякога.

Ти и аз бяхме толкова истински и толкова влюбени,
че никой от присъстващите не пожела да ни раздели,
защото бяхме толкова истински влюбени един в друг.
Ала ти и аз знаехме, че това е нашият последен танц.

Всички заминаха си след полунощ и само ти и аз,
прегърнати един в друг, продължихме тази магия.
Ти и аз знаехме единствено, че любовта си отива,
в тази последна и толкова красива вечер, защо ли?


Притиснах те силно към мен,
за да не може никога да се изплъзнеш от моята власт.
А ти се вкопчи в мен,
за да не може никой и никога да ни раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...