26 мая 2008 г., 10:40

Последен танц!

727 0 0
И тази нощ ти и аз танцувахме сред звездите,
прегърнати и забравени от бога бяхме ти и аз.
Нежно ни обсипваше с ферерия от пъстър огън,
тази лунна и някак си странна вечер, в която
ти и аз бяхме по-истински от всякога.

Ти и аз бяхме толкова истински и толкова влюбени,
че никой от присъстващите не пожела да ни раздели,
защото бяхме толкова истински влюбени един в друг.
Ала ти и аз знаехме, че това е нашият последен танц.

Всички заминаха си след полунощ и само ти и аз,
прегърнати един в друг, продължихме тази магия.
Ти и аз знаехме единствено, че любовта си отива,
в тази последна и толкова красива вечер, защо ли?


Притиснах те силно към мен,
за да не може никога да се изплъзнеш от моята власт.
А ти се вкопчи в мен,
за да не може никой и никога да ни раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...