24 ene 2009, 11:58

Последна

  Poesía
798 0 1

Ръцете ми  отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!

Нима доставя радост
болката на другия до теб.
И чак когато си отиде
разбираш същината на човек.

А за любовта ми няма рима.
Преходна била сега.
Не зная, как ли се забравя.
Една едничка обичта.

Да обичаш - означава да страдаш.
Да искам да бъдеш до мен,
но как да бъдем двама
щом дълбока е моята рана.

Утре ще си тръгнеш, зная,
ще се уплашиш
и сам ще сложиш края.
Края на Ада, в който живея.

Но знай, за последно го правя!
Унижения за теб? Докога?!
Ще мога ли пак да живея
с твоето "Сбогом!" и мойта разбита душа?!


Miss Independent
20.01.2009

 

 

P.S. На единственото момче, което открадна сърцето и съня ми, тръгна си и не ми върна нищо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...