Jan 24, 2009, 11:58 AM

Последна

  Poetry
799 0 1

Ръцете ми  отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!

Нима доставя радост
болката на другия до теб.
И чак когато си отиде
разбираш същината на човек.

А за любовта ми няма рима.
Преходна била сега.
Не зная, как ли се забравя.
Една едничка обичта.

Да обичаш - означава да страдаш.
Да искам да бъдеш до мен,
но как да бъдем двама
щом дълбока е моята рана.

Утре ще си тръгнеш, зная,
ще се уплашиш
и сам ще сложиш края.
Края на Ада, в който живея.

Но знай, за последно го правя!
Унижения за теб? Докога?!
Ще мога ли пак да живея
с твоето "Сбогом!" и мойта разбита душа?!


Miss Independent
20.01.2009

 

 

P.S. На единственото момче, което открадна сърцето и съня ми, тръгна си и не ми върна нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...