24.01.2009 г., 11:58

Последна

794 0 1

Ръцете ми  отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!

Нима доставя радост
болката на другия до теб.
И чак когато си отиде
разбираш същината на човек.

А за любовта ми няма рима.
Преходна била сега.
Не зная, как ли се забравя.
Една едничка обичта.

Да обичаш - означава да страдаш.
Да искам да бъдеш до мен,
но как да бъдем двама
щом дълбока е моята рана.

Утре ще си тръгнеш, зная,
ще се уплашиш
и сам ще сложиш края.
Края на Ада, в който живея.

Но знай, за последно го правя!
Унижения за теб? Докога?!
Ще мога ли пак да живея
с твоето "Сбогом!" и мойта разбита душа?!


Miss Independent
20.01.2009

 

 

P.S. На единственото момче, което открадна сърцето и съня ми, тръгна си и не ми върна нищо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...