16 may 2009, 10:58

Последна

747 0 14

(песничка)

Имах и първа,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.

Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.

Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.

Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.

Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."

Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...