16 may 2009, 10:58

Последна

749 0 14

(песничка)

Имах и първа,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.

Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.

Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.

Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.

Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."

Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...