(песничка)
Имах и първа,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.
Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.
Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.
Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.
Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."
Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.
© Райчо Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
С Любоff съм - тя си е експерт!