16 мая 2009 г., 10:58

Последна

750 0 14

(песничка)

Имах и първа,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.

Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.

Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.

Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.

Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."

Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...