23 mar 2007, 13:27

Последна чаша болка

  Poesía
1.3K 0 17

Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.


Защото доста в живота си преглъщах,
горчилка пареше ме ден след ден,
с премрежени очи от сълзите усещах,
надявах се да дойде Онзи ден за мен.


Щастлив за туй, че поотрастналото ми дете
обида няма повече в душата ми да влива,
приятели ще бъдем с него както и преди
в спокойният ни дом и ще сме щастливи.


След толкова години все на кръстопът,
стрелките в коловоза на живота не улучвах,
те може би са сочели най-верния ми път,
но аз от болка, недоверие, не ги съзирах.


За следващите дни от чашата си ще отпия,
с ръката на сърце на Бога ще се поклоня,
че имам най-прекрасното семейство
и вас, приятелите тук. Благодаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е Пети...ПОКЛОН!
  • Хубаво откровение си написала, Петя.
    Сигурно и самите ние не подозираме колко чаши още ни очакват
    Горчиви или не, желая ти да бъдат споделени
  • Бъди щастлива Петинка! Ти го заслужаваш! Прегръщам те горещо!!!
  • Абе тук трябва да има фоерверги, трябва да се гърми шампанско!Петинка, я иди да купиш и да почваме веселбата че сме заедно.А ако искаш изпийте питието в семейството нали и то е прекрасно!Браво!Абе ти си я ударила май само на изповеди!И то какви!!!
  • Прекрасен стих си написала Петинка!
    Искрен, чист, и светъл!
    Нека няма горчилка във чашата ти, нека ти е сладко!
    Прегръдки и целувки от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...