23.03.2007 г., 13:27

Последна чаша болка

1.3K 0 17

Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.


Защото доста в живота си преглъщах,
горчилка пареше ме ден след ден,
с премрежени очи от сълзите усещах,
надявах се да дойде Онзи ден за мен.


Щастлив за туй, че поотрастналото ми дете
обида няма повече в душата ми да влива,
приятели ще бъдем с него както и преди
в спокойният ни дом и ще сме щастливи.


След толкова години все на кръстопът,
стрелките в коловоза на живота не улучвах,
те може би са сочели най-верния ми път,
но аз от болка, недоверие, не ги съзирах.


За следващите дни от чашата си ще отпия,
с ръката на сърце на Бога ще се поклоня,
че имам най-прекрасното семейство
и вас, приятелите тук. Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е Пети...ПОКЛОН!
  • Хубаво откровение си написала, Петя.
    Сигурно и самите ние не подозираме колко чаши още ни очакват
    Горчиви или не, желая ти да бъдат споделени
  • Бъди щастлива Петинка! Ти го заслужаваш! Прегръщам те горещо!!!
  • Абе тук трябва да има фоерверги, трябва да се гърми шампанско!Петинка, я иди да купиш и да почваме веселбата че сме заедно.А ако искаш изпийте питието в семейството нали и то е прекрасно!Браво!Абе ти си я ударила май само на изповеди!И то какви!!!
  • Прекрасен стих си написала Петинка!
    Искрен, чист, и светъл!
    Нека няма горчилка във чашата ти, нека ти е сладко!
    Прегръдки и целувки от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...