2 oct 2007, 13:56

Последна молба

  Poesía
1.7K 0 6
Последна молба

Страх, сълзи, мрак и тревога,
болка, скръб, вина и тъга...
Защо за теб да спра да мисля не мога,
защо продължавам така?

Мечтаех за тебе денем и нощем,
мечтаех да те срещна и докосна;
и когато случи се това,
просто се сбъдна една наивна мечта.

Тя бе смисълът на живота ми,
това, за което бях се борила,
а ти я изтръгна от сърцето ми,
отне ми всичко, за което бях се молила!

Бях твоя само отначало,
после осъзнах какво ми костваш ти.
Реших да продължа да мечтая
вместо да живея с теб, но без мечти!

Затова те оставих самичък,
защото несъзнателно ме нарани.
Болката ми силна е - не го отричам,
но аз съм виновна - недей се вини!

Не страдам за себе си - ще се справя,
за тебе много ме е жал сега.
Обичах те - няма да те забравя,
но ти забрави ме - това е последна молба!
                                        Сбогом завинаги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....