2.10.2007 г., 13:56

Последна молба

1.7K 0 6
Последна молба

Страх, сълзи, мрак и тревога,
болка, скръб, вина и тъга...
Защо за теб да спра да мисля не мога,
защо продължавам така?

Мечтаех за тебе денем и нощем,
мечтаех да те срещна и докосна;
и когато случи се това,
просто се сбъдна една наивна мечта.

Тя бе смисълът на живота ми,
това, за което бях се борила,
а ти я изтръгна от сърцето ми,
отне ми всичко, за което бях се молила!

Бях твоя само отначало,
после осъзнах какво ми костваш ти.
Реших да продължа да мечтая
вместо да живея с теб, но без мечти!

Затова те оставих самичък,
защото несъзнателно ме нарани.
Болката ми силна е - не го отричам,
но аз съм виновна - недей се вини!

Не страдам за себе си - ще се справя,
за тебе много ме е жал сега.
Обичах те - няма да те забравя,
но ти забрави ме - това е последна молба!
                                        Сбогом завинаги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...