Последна нишка

Пробуждат се първи лъчи

и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.

Пенливият пристан шепти
любовна красива балада,
а нечии тъжни мечти
отново изгарят на клада.

Сбогува се днес любовта
с една непреклонна въздишка,
изтръпва от ужас страстта,
изплела последната нишка.

Прощава се вярно сърце
с една недовършена сцена,
а восъчно-бяло лице
прегръща душата ранена.