Последна нишка
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти
любовна красива балада,
а нечии тъжни мечти
отново изгарят на клада.
Сбогува се днес любовта
с една непреклонна въздишка,
изтръпва от ужас страстта,
изплела последната нишка.
Прощава се вярно сърце
с една недовършена сцена,
а восъчно-бяло лице
прегръща душата ранена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
