Последна нишка
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти
любовна красива балада,
а нечии тъжни мечти
отново изгарят на клада.
Сбогува се днес любовта
с една непреклонна въздишка,
изтръпва от ужас страстта,
изплела последната нишка.
Прощава се вярно сърце
с една недовършена сцена,
а восъчно-бяло лице
прегръща душата ранена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
