3 ene 2022, 1:05

Последна нощ 

  Poesía » De amor
458 0 2
Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма
искам утре в облак черен да се преродя.
Необратимо разделени, вече нивга двама,
и спомени разкъсани ще хвърлям под дъжда...
(на моята Моника, 16-06-2021).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Хаджиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??