Последна нощ

Poetry » Love

657 0 1

Умирам бавно от отровата ужасна -

без мен не можеш, но със друг живееш ти.

Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,

а после стискам зъби и сърцето ми кърви...

Тази нощ умирам за последно. И без драма

искам утре в облак черен да се преродя.

Необратимо разделени, вече нивга двама,

и спомени разкъсани ще хвърлям под дъжда...

(на моята Моника, 16-06-2021).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0