Последна нощ
658
0
1
Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма
искам утре в облак черен да се преродя.
Необратимо разделени, вече нивга двама,
и спомени разкъсани ще хвърлям под дъжда...
(на моята Моника, 16-06-2021).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Хаджиев Всички права запазени
