16 ago 2007, 15:17

Последна, осъзната, неочаквана, немечтана и дълго чакана НОЩ

  Poesía
1.1K 0 3
Съзнанието осъзнава чувствата,
води ги през гъст капинак,
оставя кървави следи
по сънуваният блян.
Раздира дрехите,
изтъкани от розов цвят,
присмива се ехидно
на изгубеното "сираче".
Покрива с думи
все по-зли,
напредва,
крещи.
Не...
А те се завръщат тихо
с по-голяма сила.
За миг превръщат всичко в прах,
рисуват желани усмивки,
"превързват" раните
и ги задълбават.
Летят в посока -
"попарват" крилете,
настъпват бавно,
завладяващо,
по-сигурни,
спокойни,
нашепващи:
Да...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...