Aug 16, 2007, 3:17 PM

Последна, осъзната, неочаквана, немечтана и дълго чакана НОЩ

  Poetry
1.1K 0 3
Съзнанието осъзнава чувствата,
води ги през гъст капинак,
оставя кървави следи
по сънуваният блян.
Раздира дрехите,
изтъкани от розов цвят,
присмива се ехидно
на изгубеното "сираче".
Покрива с думи
все по-зли,
напредва,
крещи.
Не...
А те се завръщат тихо
с по-голяма сила.
За миг превръщат всичко в прах,
рисуват желани усмивки,
"превързват" раните
и ги задълбават.
Летят в посока -
"попарват" крилете,
настъпват бавно,
завладяващо,
по-сигурни,
спокойни,
нашепващи:
Да...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....