16 авг. 2007 г., 15:17

Последна, осъзната, неочаквана, немечтана и дълго чакана НОЩ

1.1K 0 3
Съзнанието осъзнава чувствата,
води ги през гъст капинак,
оставя кървави следи
по сънуваният блян.
Раздира дрехите,
изтъкани от розов цвят,
присмива се ехидно
на изгубеното "сираче".
Покрива с думи
все по-зли,
напредва,
крещи.
Не...
А те се завръщат тихо
с по-голяма сила.
За миг превръщат всичко в прах,
рисуват желани усмивки,
"превързват" раните
и ги задълбават.
Летят в посока -
"попарват" крилете,
настъпват бавно,
завладяващо,
по-сигурни,
спокойни,
нашепващи:
Да...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...