Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
24 dic 2008, 13:01

Последна прошка 

  Poesía » Filosófica
573 0 4

Рисувам гордост и безумие

в картината на вечността.

Отприщени са, мисля, думите,

побягнали от младостта.

 

Викам я и после гоня,

онази моя малка скромност,

оставих се и на пороя,

отегчен от тиха монотонност.

 

Смях, сълзи и много театър,

стонове и вик за помощ.

В главата вие буен вятър,

страховита, безпощадна пошлост...

 

Дъждът отмива, греховете...

Белези от нещо лошо,

кораби, разбити в бреговете,

искали последна прошка.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прелест е
  • "Смях, сълзи и много театър..."
    Живот...
    Колко рано "пораствате" и разгадавате
    житейските истини..., вие младите...
    Допадна ми твоето"откровение", млади поете!
    Поздравления!Светли празници!Сърдечно!
  • дъждът отмива греховете...
    просълзи ме този твой стих...прекрасна поезия!
    нека ти е светло...весели прязнични дни...с обич.
  • Хареса ми този стих!
    Поздрав, Гоше!
    Весели празници!
Propuestas
: ??:??