Последна самота
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна;
писъкът разля се пък в безкрая;
усмивката не спря и в тази къща,
а отби се тук единствено лодкаря.
Топло расо скрива господинът.
Говори рядко, сила иде от гласа.
Точно сочи и девизът,
че веднъж се чуват само тез слова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антон Петров Todos los derechos reservados
