Последна самота
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна;
писъкът разля се пък в безкрая;
усмивката не спря и в тази къща,
а отби се тук единствено лодкаря.
Топло расо скрива господинът.
Говори рядко, сила иде от гласа.
Точно сочи и девизът,
че веднъж се чуват само тез слова.
© Антон Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво е!
-
Много интересно: "поглъща", "разля се" - в два съседни реда (не казвам стихове, защото не са) са употребени две глаголни времена!!! Неподходящо.
-
Mors inceptio solum est. - Смъртта е само началото. Много подходяща латинска сентенция за това, което исках да изразя с горните думички. Да, всички отиваме другаде и това е неизбежно, но точно в тази ситуация аз се опитах да опиша едно тягостно място, самотно място, на което смъртта просто слага край и, защо не, дава ново начало.
Точно за тази нетърпеливост говоря; за нетърпеливостта да се срещнеш с любимия човек, който си загубил, извън спомените, в смъртта. Въпреки негативизма ти към вярата в отвъдното, ти се пречупваш от липсата на любимия човек. -
Все някога идва и този момент,всички отиваме другаде,но докъто сме живи,да сме човеци-силно стихо!
-
Mors inceptio solum est.
-
Трябваха ми няколко прочита и все още не съм сигурен дали съм намерил правилния смисъл на стихотворението. Просто, силно, истинско - с три думи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
