Последна самота
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна;
писъкът разля се пък в безкрая;
усмивката не спря и в тази къща,
а отби се тук единствено лодкаря.
Топло расо скрива господинът.
Говори рядко, сила иде от гласа.
Точно сочи и девизът,
че веднъж се чуват само тез слова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Петров Всички права запазени
