Dec 6, 2012, 7:42 PM

Последна самота 

  Poetry » Phylosophy
651 0 6

            Суха нощ и горчива миризма,

                        полъх нежен и усещам, че съм жив.

                                     Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,

                                                сив е той и нетърпелив.

            Водата виното поглълна;         

                        писъкът разля се пък в безкрая;

                                    усмивката не спря и в тази къща,

                                                а отби се тук единствено лодкаря.

            Топло расо скрива господинът.

                        Говори рядко, сила иде от гласа.

                                    Точно сочи и девизът,

                                                че веднъж се чуват само тез слова.

                                     

             

                       

© Антон Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
  • Много интересно: "поглъща", "разля се" - в два съседни реда (не казвам стихове, защото не са) са употребени две глаголни времена!!! Неподходящо.
  • Mors inceptio solum est. - Смъртта е само началото. Много подходяща латинска сентенция за това, което исках да изразя с горните думички. Да, всички отиваме другаде и това е неизбежно, но точно в тази ситуация аз се опитах да опиша едно тягостно място, самотно място, на което смъртта просто слага край и, защо не, дава ново начало.
    Точно за тази нетърпеливост говоря; за нетърпеливостта да се срещнеш с любимия човек, който си загубил, извън спомените, в смъртта. Въпреки негативизма ти към вярата в отвъдното, ти се пречупваш от липсата на любимия човек.
  • Все някога идва и този момент,всички отиваме другаде,но докъто сме живи,да сме човеци-силно стихо!
  • Mors inceptio solum est.
  • Трябваха ми няколко прочита и все още не съм сигурен дали съм намерил правилния смисъл на стихотворението. Просто, силно, истинско - с три думи.
Random works
: ??:??