Dec 6, 2012, 7:42 PM

Последна самота

795 0 6

            Суха нощ и горчива миризма,

                        полъх нежен и усещам, че съм жив.

                                     Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,

                                                сив е той и нетърпелив.

            Водата виното поглълна;         

                        писъкът разля се пък в безкрая;

                                    усмивката не спря и в тази къща,

                                                а отби се тук единствено лодкаря.

            Топло расо скрива господинът.

                        Говори рядко, сила иде от гласа.

                                    Точно сочи и девизът,

                                                че веднъж се чуват само тез слова.

                                     

             

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Много интересно: "поглъща", "разля се" - в два съседни реда (не казвам стихове, защото не са) са употребени две глаголни времена!!! Неподходящо.
  • Mors inceptio solum est. - Смъртта е само началото. Много подходяща латинска сентенция за това, което исках да изразя с горните думички. Да, всички отиваме другаде и това е неизбежно, но точно в тази ситуация аз се опитах да опиша едно тягостно място, самотно място, на което смъртта просто слага край и, защо не, дава ново начало.
    Точно за тази нетърпеливост говоря; за нетърпеливостта да се срещнеш с любимия човек, който си загубил, извън спомените, в смъртта. Въпреки негативизма ти към вярата в отвъдното, ти се пречупваш от липсата на любимия човек.
  • Все някога идва и този момент,всички отиваме другаде,но докъто сме живи,да сме човеци-силно стихо!
  • Mors inceptio solum est.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...