Епилог на една молитва

днес ще ви изкажа.

В сън красив, като да беше вчера,

             гръм сърдит    

                      раздра последната завеса.

Там, сред гъстите мъгли,

       силует в момински свян

                следите бързо си прикри

                                 и в мрака се покри.

Уви, гърмът от вчера

           закъснял си бе със цяла ера.

Силуетът мрачен,

        душевно разорен,

              с лик грутескно изкривен,

                        предавал бе ни ден, след ден.

Ала в мрака

       този път не беше сам,

               там заложил бях капан.

Тръгвам

       не ще се бавя,

             приближавам

                   някак си смутен.

Силуета го добре познавам,

                 не очаквах тоз момент.

Херувимче в ляво

         нежно ми шепти.

             "Отмъщението е мое!"

                        Недей се ти петни

                                 на Рая с прошка

                                        вратите отвори.

На молитвата

             към края,

                пристъпвам

                        от гневът освободен.

Но преди Амин да кажа,

подир гореща клетва,

Сам в ръка везна ще хвана,

за една

                         последна сметка.