28.01.2023 г., 18:42

Последна сметка

375 0 0

 

Епилог на една молитва

днес ще ви изкажа.

 

В сън красив, като да беше вчера,

             гръм сърдит    

                      раздра последната завеса.

Там, сред гъстите мъгли,

       силует в момински свян

                следите бързо си прикри

                                 и в мрака се покри.

Уви, гърмът от вчера

           закъснял си бе със цяла ера.

Силуетът мрачен,

        душевно разорен,

              с лик грутескно изкривен,

                        предавал бе ни ден, след ден.

Ала в мрака

       този път не беше сам,

               там заложил бях капан.

Тръгвам

       не ще се бавя,

             приближавам

                   някак си смутен.

Силуета го добре познавам,

                 не очаквах тоз момент.

Херувимче в ляво

         нежно ми шепти.

             "Отмъщението е мое!"

                        Недей се ти петни

                                 на Рая с прошка

                                        вратите отвори.

На молитвата

             към края,

                пристъпвам

                        от гневът освободен.

 

Но преди Амин да кажа,

подир гореща клетва,

Сам в ръка везна ще хвана,

за една

                         последна сметка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vendetta Liryc Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...