Епилог на една молитва
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса.
Там, сред гъстите мъгли,
силует в момински свян
следите бързо си прикри
и в мрака се покри.
Уви, гърмът от вчера
закъснял си бе със цяла ера.
Силуетът мрачен,
душевно разорен,
с лик грутескно изкривен,
предавал бе ни ден, след ден.
Ала в мрака
този път не беше сам,
там заложил бях капан.
Тръгвам
не ще се бавя,
приближавам
някак си смутен.
Силуета го добре познавам,
не очаквах тоз момент.
Херувимче в ляво
нежно ми шепти.
"Отмъщението е мое!"
Недей се ти петни
на Рая с прошка
вратите отвори.
На молитвата
към края,
пристъпвам
от гневът освободен.
Но преди Амин да кажа,
подир гореща клетва,
Сам в ръка везна ще хвана,
за една
последна сметка.
© Vendetta Liryc Все права защищены