Jan 28, 2023, 6:42 PM

Последна сметка

376 0 0

 

Епилог на една молитва

днес ще ви изкажа.

 

В сън красив, като да беше вчера,

             гръм сърдит    

                      раздра последната завеса.

Там, сред гъстите мъгли,

       силует в момински свян

                следите бързо си прикри

                                 и в мрака се покри.

Уви, гърмът от вчера

           закъснял си бе със цяла ера.

Силуетът мрачен,

        душевно разорен,

              с лик грутескно изкривен,

                        предавал бе ни ден, след ден.

Ала в мрака

       този път не беше сам,

               там заложил бях капан.

Тръгвам

       не ще се бавя,

             приближавам

                   някак си смутен.

Силуета го добре познавам,

                 не очаквах тоз момент.

Херувимче в ляво

         нежно ми шепти.

             "Отмъщението е мое!"

                        Недей се ти петни

                                 на Рая с прошка

                                        вратите отвори.

На молитвата

             към края,

                пристъпвам

                        от гневът освободен.

 

Но преди Амин да кажа,

подир гореща клетва,

Сам в ръка везна ще хвана,

за една

                         последна сметка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vendetta Liryc All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...