Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.
Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.
Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.
Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност.
Дали бях жив... и колко жив. Отново станах тъжен.
Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - поспри се ти. За една последна среща!