7.04.2015 г., 21:43

Последна среща

432 0 3

Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща. 
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.


Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.

Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.


Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност.

Дали бях жив... и колко жив. Отново станах тъжен.


Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.

Поспри до мен - поспри се ти. За една последна среща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....