Закъснях за последната среща...
На първата пък ти не се яви...
Останаха във времето копнежи
и споменът за твоите очи.
Запазих корковата тапа
на виното, което не допихме...
От нея колието си направих -
авторско, със твойто име.
Откраднах ти запалката - за да ме топли,
горя на клада от онези стари свещи...
Неизживяната любов е шепа огън,
с въглените пишат се куплети!