Jul 6, 2016, 1:29 PM

Последна среща

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Закъснях за последната среща...

На първата пък ти не се яви...

Останаха във времето копнежи

и споменът за твоите очи.

 

Запазих корковата тапа

на виното, което не допихме...

От нея колието си направих -

авторско, със твойто име.

 

Откраднах ти запалката - за да ме топли,

горя на клада от онези стари свещи...

Неизживяната любов е шепа огън,

с въглените пишат се куплети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво се пише с въглени! Саждите не забравят огъня.
  • Светла,Гавраил....-Благодаря!!!
  • Нони,ще има още много въглени в любовното огнище.Но те ще ти трябват за да пишеш все по-хубави стихове.
    Поздрав от мен!
  • ...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...