4 nov 2008, 9:32

Последна страница

999 0 13

Докторе,

ако присадиш на сляп очите ми,

аз пак ще виждам хиляди неща!

Ако присадиш на хром нозете ми,

аз пак ще се катеря към върха!

Ако на сакат дадеш ръцете ми,

аз пак ще те прегърна здраво!

Ако на ням дадеш езика ми,

аз пак ще да ти кажа: Браво!

Ако във дете тупти сърцето ми,

аз пак ще те погледна със любов!

Скалпел слага край на пътя ни

или началото на нов,

ала резката му е свята!

А как ще присадиш душата?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...