4.11.2008 г., 9:32 ч.

Последна страница 

  Поезия » Философска
740 0 13

Докторе,

ако присадиш на сляп очите ми,

аз пак ще виждам хиляди неща!

Ако присадиш на хром нозете ми,

аз пак ще се катеря към върха!

Ако на сакат дадеш ръцете ми,

аз пак ще те прегърна здраво!

Ако на ням дадеш езика ми,

аз пак ще да ти кажа: Браво!

Ако във дете тупти сърцето ми,

аз пак ще те погледна със любов!

Скалпел слага край на пътя ни

или началото на нов,

ала резката му е свята!

А как ще присадиш душата?!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е последна страницата, Зем.
    Нова е!
  • Краси, този стих е удивително силен! Чудесен е! Браво!
  • Добре е, че няма такава възможност. Затова всеки човек е уникален.
    Поздрав!
  • Раздаваш ли, раздаваш Зем частитици от себе си -това са твоите стихове!Благодаря ти за удоволствието, което ми дава твоята поезия!
  • Кафе!
  • Имам нужда от присаждане на мъничко вяра и надежда...
    И душата ми сама ще се върне!
    Поздрави Зем!
  • Ако можеше да се присажда,твоята щеше да стигне за десет човека най-малко.Поздрав!
  • Браво пишеш страхотни неща продължавай в същия дух хареса ми!!!!
  • Тя душата ти е присъдена вече , в твойте почитатели , тези който се докосваме до стиховете ти!
  • Дамммм, донорството...
    Но душата? Ех, да можеше и тя да се присажда...
    Замисляш, Зем!
    Браво ти!
  • "А как ще присадиш душата?!"
    Това е Божия промисъл, Зем!Питай Бог!
    Поздрави - много ми хареса стиха ти!Много!
  • ...и със сигурност няма да е последна страница!
    Поздрави!
  • Душата сама избира пътя си!
    Поздрав, Зем!
Предложения
: ??:??