ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
4 нояб. 2008 г., 09:32

Последна страница

1K 0 13

Докторе,

ако присадиш на сляп очите ми,

аз пак ще виждам хиляди неща!

Ако присадиш на хром нозете ми,

аз пак ще се катеря към върха!

Ако на сакат дадеш ръцете ми,

аз пак ще те прегърна здраво!

Ако на ням дадеш езика ми,

аз пак ще да ти кажа: Браво!

Ако във дете тупти сърцето ми,

аз пак ще те погледна със любов!

Скалпел слага край на пътя ни

или началото на нов,

ала резката му е свята!

А как ще присадиш душата?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0