Последна сълза
Край реката се разхождам вечер.
Залезът в очите ми потъва
и в последната сълза се утаява.
С крясък гларуси летят далече,
а лазурът плавно потъмнява.
Пясъкът на глътки жадни
като скитник отмалял, бездомен,
виж, поглъща стъпките ми бавно,
пръснати отвъд брега бетонен.
Кеят пуст е, а нощта - любовна...
Март.2010
© Татяна Todos los derechos reservados