Последна сълза
Край реката се разхождам вечер.
Залезът в очите ми потъва
и в последната сълза се утаява.
С крясък гларуси летят далече,
а лазурът плавно потъмнява.
Пясъкът на глътки жадни
като скитник отмалял, бездомен,
виж, поглъща стъпките ми бавно,
пръснати отвъд брега бетонен.
Кеят пуст е, а нощта - любовна...
Март.2010
© Татяна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
