9 ago 2015, 11:24

Последната гара

804 0 13

Пътувам с влака на Живота

през спирки, гарички и гари.

И влача своята Голгота

от мъки нови с болки стари.

 

Пътувам с времето безкрайно

по жизнените коловози

и бавно - смъртоносно тайно,

една загадка ме тормози.

 

На всяка спирчица и гара,

наред със глътка въздух пресен,

аз слизам за кафе с цигара...

(Живота правя си го лесен).

 

И чакам оня ден, където

ще сляза пак... кафе с цигара...

Ще хлопне зад врата резето

на крайната - последна - гара...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът ни наистина прилича на преминаване през спирки, гарички и гари. Харесах аналогията. Поздрави!
  • Ели, извинявaй, aмa говориш пълни глупости в стремежa си дa ме обориш. Много добре знaрш кaкво рaботи Бaронa - поет. Aз знaя кaкво рaботи Кaмелия Кондовс - голям поет. Знaм кaкво рaботи Николaй Милчев - невероятен. И мн други, но никой от тях и мн други не се взимaт зa професионaлни поети. Вaлери Стaнков още публикувa в сaйтовете, въпреки името си, или точно зa товa, дa е р хорaтa. Стигa мaнипулaции нa мaхленско ниво, пошлото и слaбото не трябвa дa се толерирa. Точкa, Е, поне aз не могa, щом ти се отдaвa - дерзaй...
  • Да, Никифоров, има поети, които се наричат "професионалиси", "утвърдени". Те са минали през редактор и издателство, издали са книжки.
    Ти си един от тях, а аз съм аматьор.
    Но и професионалистите допускат слабости, дори и при класиците се срещат...
    Хубаво е да си посочваме грешките, но да не се преувеличава тенденциозно.
  • Благодаря, Влад!
    Благодаря,Балди!
    Радвам се, че харесахте и за хубавите коментари!
    Поздрави от мен и хубав прохладен летен ден!
  • Е то с всички ни е така.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...