Пътувам с влака на Живота
през спирки, гарички и гари.
И влача своята Голгота
от мъки нови с болки стари.
Пътувам с времето безкрайно
по жизнените коловози
и бавно - смъртоносно тайно,
една загадка ме тормози.
На всяка спирчица и гара,
наред със глътка въздух пресен,
аз слизам за кафе с цигара...
(Живота правя си го лесен).
И чакам оня ден, където
ще сляза пак... кафе с цигара...
Ще хлопне зад врата резето
на крайната - последна - гара...
© Никола Апостолов Всички права запазени