9.08.2015 г., 11:24

Последната гара

799 0 13

Пътувам с влака на Живота

през спирки, гарички и гари.

И влача своята Голгота

от мъки нови с болки стари.

 

Пътувам с времето безкрайно

по жизнените коловози

и бавно - смъртоносно тайно,

една загадка ме тормози.

 

На всяка спирчица и гара,

наред със глътка въздух пресен,

аз слизам за кафе с цигара...

(Живота правя си го лесен).

 

И чакам оня ден, където

ще сляза пак... кафе с цигара...

Ще хлопне зад врата резето

на крайната - последна - гара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът ни наистина прилича на преминаване през спирки, гарички и гари. Харесах аналогията. Поздрави!
  • Ели, извинявaй, aмa говориш пълни глупости в стремежa си дa ме обориш. Много добре знaрш кaкво рaботи Бaронa - поет. Aз знaя кaкво рaботи Кaмелия Кондовс - голям поет. Знaм кaкво рaботи Николaй Милчев - невероятен. И мн други, но никой от тях и мн други не се взимaт зa професионaлни поети. Вaлери Стaнков още публикувa в сaйтовете, въпреки името си, или точно зa товa, дa е р хорaтa. Стигa мaнипулaции нa мaхленско ниво, пошлото и слaбото не трябвa дa се толерирa. Точкa, Е, поне aз не могa, щом ти се отдaвa - дерзaй...
  • Да, Никифоров, има поети, които се наричат "професионалиси", "утвърдени". Те са минали през редактор и издателство, издали са книжки.
    Ти си един от тях, а аз съм аматьор.
    Но и професионалистите допускат слабости, дори и при класиците се срещат...
    Хубаво е да си посочваме грешките, но да не се преувеличава тенденциозно.
  • Благодаря, Влад!
    Благодаря,Балди!
    Радвам се, че харесахте и за хубавите коментари!
    Поздрави от мен и хубав прохладен летен ден!
  • Е то с всички ни е така.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...