Последната гара

Aug 9, 2015, 11:24 AM

Poetry » Phylosophy

704 0 13

Пътувам с влака на Живота
през спирки, гарички и гари.
И влача своята Голгота
от мъки нови с болки стари.
Пътувам с времето безкрайно
по жизнените коловози
и бавно - смъртоносно тайно,
една загадка ме тормози.
На всяка спирчица и гара,
наред със глътка въздух пресен,
аз слизам за кафе с цигара...
(Живота правя си го лесен). ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Последната гара

Want to read more?

Random works