Последната глътка въздух

11 feb 2023, 16:12 2023-02-11T16:20:07+02:00

Poesía » Formas graves

280 2 8

ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ

Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива!

И животът – кълбенце от възли,
се търкулна в посойки незнайни.
А последната глътчица въздух
не понася измами и тайни.

Прегърни ме, преди да си ида –
аз не зная дали ще сме двама
и в отвъдото пак ще те видя.

Светлината, заключена в мида,
ражда бисер безценен – но само
ако нявга от теб си отида.

El Autor ha prohibido la votación.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-14T15:15:26+02:00

Доче, най-лесно е да лъжем себе си. И винаги е горчиво, като разберем, че сме го сторили. При това съзнателно.
Довереница (Дочка Василева)

2023-02-12T23:09:57+02:00

"А последната глътчица въздух
не понася измами и тайни."
Горчиво...
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-12T17:23:27+02:00

Благодаря, Слави.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-11T20:30:06+02:00

Добре си ми дошъл, Юри.
СлавиКотаров (Слави Котаров)

2023-02-11T19:18:51+02:00

Тъжно е...
Yuri (Yuri Yovev)

2023-02-11T19:15:53+02:00

Валя!!! 👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-11T17:19:32+02:00

То си е така, Марийче.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-02-11T17:08:50+02:00

"И животът – кълбенце от възли,
се търкулна в посоки незнайни"!!!

Ех, Валюшка!😘👩‍❤️‍👩