Последната глътка въздух
494
2
8
ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива!
И животът – кълбенце от възли,
се търкулна в посойки незнайни.
А последната глътчица въздух
не понася измами и тайни.
Прегърни ме, преди да си ида –
аз не зная дали ще сме двама
и в отвъдото пак ще те видя.
Светлината, заключена в мида,
ражда бисер безценен – но само
ако нявга от теб си отида.
© Валентина Йотова All rights reserved.
