11.02.2023 г., 16:12 ч.  

Последната глътка въздух 

  Поезия » Строги форми
198 2 8

ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ

Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива!

И животът – кълбенце от възли,
се търкулна в посойки незнайни.
А последната глътчица въздух
не понася измами и тайни.

Прегърни ме, преди да си ида –
аз не зная дали ще сме двама
и в отвъдото пак ще те видя.

Светлината, заключена в мида,
ражда бисер безценен – но само
ако нявга от теб си отида.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??