Последната гостенка

Poesía

872 0 3

Обърнах се, някой ме следва

стъпка по стъпка, след мен върви.

Неочакван, неканен скрит

гост, чакащ да го посрещна.

На прага е студено, нека влезе

с чаша вино, дали ще се сгрее.

От дългия път след мен извървян

докато неотлъчно ме следваше.

Загледана в сянката, я познах

моята гостенка, "другарката самота".

Дойде с мен да се сбогува.

Без нея от днес ще вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-28T16:49:59+02:00
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

За последно е в живота ми а иначе заповядай на гости аз не съм по малко бъбрива

2017-12-28T15:54:33+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ооооо, не! Сбогуване и със самотата! Не! Ако го нямаше това И.... Но пишеш, че тя е последният гост.... Не! Не искам! Ще ти дойда на гости! Много съм бъбрива, да знаеш! Желая ти щастливо бъдеще, с мнооого гости!

2017-12-28T07:51:54+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0