Последната гостенка

Poesía

871 0 3

Обърнах се, някой ме следва

стъпка по стъпка, след мен върви.

Неочакван, неканен скрит

гост, чакащ да го посрещна.

На прага е студено, нека влезе

с чаша вино, дали ще се сгрее.

От дългия път след мен извървян

докато неотлъчно ме следваше.

Загледана в сянката, я познах

моята гостенка, "другарката самота".

Дойде с мен да се сбогува.

Без нея от днес ще вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-28T16:49:59+02:00
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

За последно е в живота ми а иначе заповядай на гости аз не съм по малко бъбрива

2017-12-28T15:54:33+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ооооо, не! Сбогуване и със самотата! Не! Ако го нямаше това И.... Но пишеш, че тя е последният гост.... Не! Не искам! Ще ти дойда на гости! Много съм бъбрива, да знаеш! Желая ти щастливо бъдеще, с мнооого гости!

2017-12-28T07:51:54+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0