Обърнах се, някой ме следва
стъпка по стъпка, след мен върви.
Неочакван, неканен скрит
гост, чакащ да го посрещна.
На прага е студено, нека влезе
с чаша вино, дали ще се сгрее.
От дългия път след мен извървян
докато неотлъчно ме следваше.
Загледана в сянката, я познах
моята гостенка, "другарката самота".
Дойде с мен да се сбогува.
Без нея от днес ще вървя.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
