Последната гостенка

Poetry

873 0 3

Обърнах се, някой ме следва

стъпка по стъпка, след мен върви.

Неочакван, неканен скрит

гост, чакащ да го посрещна.

На прага е студено, нека влезе

с чаша вино, дали ще се сгрее.

От дългия път след мен извървян

докато неотлъчно ме следваше.

Загледана в сянката, я познах

моята гостенка, "другарката самота".

Дойде с мен да се сбогува.

Без нея от днес ще вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-28T16:49:59+02:00
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

За последно е в живота ми а иначе заповядай на гости аз не съм по малко бъбрива

2017-12-28T15:54:33+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ооооо, не! Сбогуване и със самотата! Не! Ако го нямаше това И.... Но пишеш, че тя е последният гост.... Не! Не искам! Ще ти дойда на гости! Много съм бъбрива, да знаеш! Желая ти щастливо бъдеще, с мнооого гости!

2017-12-28T07:51:54+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0